петък, 25 май 2012 г.

Croissant - l'assassin des régimes

  Мразя почивните дни. При толкова свободно време, започват да се въртят всякакви неразумни мисли в главата ми. По две се въртят, рама ми е малък. Месец май е рай за тях. През ден, по четири дена почивка. И днес се сблъскаха две. Надделя една от чужбинско.....французойка. Много ми е интересно как успяват дамите във Франция да поддържат мита за елегантност. При толкова много всепризнати, тестени изкушения дошли от страната им.
   И ето ме, в облаци от брашно, блъскам и меся с идеята за многолистно тесто. Опитах да спазвам пропорции, но май не успях много. Основната рецепта я взех от ТУК
  При мен определено пое повечко брашно. Сложих и една лъжица олио в тестото. Не го втасвах два пъти. След омесването го разточих с маслото. Направих почти всички сгъвки, освен последната, четворната. Нея я оставих за след почивката в хладилника.
   Иска ми се да обърна повече внимание към начина на сгъване на многолистното тесто. На мен това ми беше най-неясната част. А се оказа много лесно. Направих снимки на всички етапи, дано са ви от полза.


Тестото след омесване става доста меко. Можете да го сложите за десетина минути в хладилника.



За маслото: При мен се получи така, че определено твърдо ми беше доста по-удобно. Ръснах го с брашънце и леко го разточих, докато стана на половината от дебелината си. Тестото го разточих в правоъгълна форма с дебелина от около 1,5 см. Сложих маслото в средата на правоъгълника, по диагонал и го загънах, като пощенски плик.




Следва разточване и сгъване на три по този начин:



Ново разточване и ново сгъване на три. Ако видите, че тестото се затопля и размеква, сложете го да си почине в хладилника, да постегне. При мен не се наложи до последното сгъване, четворното. Ето го и него:



























След това го оставих в хладиника за половин час. Охладено го разточих пак на правоъгълник с дебелина 1 см. и го нарязах на триъгълници:



Триъгълниците завих в позната на всички, кроасанена форма. Сложих ги в предварително омазнена тавичка и ги оставих да втасат за около един час, завити в мокра кърпа. След това намазах дебеланчовците с един жълтък, разреден с малко вода и ги мушнах във фурната. Тя милата, се разработи по никое време. Всички почиват, само старата ми фурна не получи нищо от четиридневната почивка (няма справедливост на този свят).




























На 200 градуса я пуснах и честно казано изобщо не погледнах за колко време се сдобиха с тен. Но лесно се познават, че са готови да покажат цвят и вид пред света.

Ето ги, зачервени от гордост и готови с ентусиазъм да се лепнат на най-неподходящото място от тялото ми :0)


Мисля, че разбрах как французойките опазват фигурата си. Оставят свободното си време и неразумни мисли за такива, като мен.


Целувчена история

   Всеки търси знак, че е обичан. Така сме устроени, не можем да съществуваме без топлината на сгряващите душата чувства. Целувката за мен е точно този знак. Да целувам меките и топли бузки на спящите си деца е едно от най-големите удоволствия в живота ми. Обичам да си крада по една такава, спяща целувка. Толкова са сладки и невинни в съня си (да не пропусна и кротки). Удоволствие е не само да раздавам, но и да получавам. Сутрешната целувка,  за добро утро от съпружеското тяло, също е една от любимите ми. Моментално забравям за хъркането в ухото и ръчкането. За тананикането (странно, но факт. Моето съпружие си припява по време на сън) под нос и тактуването с крак през половината от времето за спане.



   

   Реших да забъркам целувки. Бабините целувки. Нямам идея защо, но винги съм смятала, че приготвянето им е адски сложно нещо. Особенно печенето. Плюх в пазвата - мечка страх, мен не страх и звъннах на баба (не, не ме е страх от баба, а от ядливите целувки). Ето какво ми каза тя:

   Вземи 4 белтъка, баба. За първи опит е добре с по-малко материали да работиш, че не е ясно какви ще ги свършиш. На всеки белтък е нужна по 70 гр. захар. Събираш захарта и белтъците  в една съдинка и слагаш на котлона. На ниска температура започваш да загряваш сместа. Идеята е, да се стопи захарта. На слаб котлон, бабе, че да не свърши готвенето ти с краен резултат пържени, сладки белтъци. След като се разтопи, взимаш миксера и бъркаш. Бъркаш, докато станат на пухкав сняг. Да не се точи от лъжицата, точи ли се, нищо няма да стане. Ако си успяла, взимаш шприца и в тавичка с хартия за печене започваш да оформяш целувките. После вземи бабе, орехи. Трябва да имаш, миналата есен ти дадох. Смели ги на по-едричко и поръси отгоре сладките. Слагай във фурната, но на ниска степен 140-150 градуса. Лесно ще познаеш кога са готови. Много лесно се отлепват от хартията.




   Речено-сторено. Стъпка по стъпка следвах точните указания. И взеха, че се получиха. Даже и се изядоха за отрицателно време. Споделям с вас рецептата и ви пожелвам успех с тази толкова страшна в миналото за мен, кулинарна идея.

   


събота, 19 май 2012 г.

С аромат на детство

Мисля, че всеки от нас си спомня детството с умиление. Понякога мирис, понякога случайно изпусната фраза. Една малка прашинка е нужна за да ни върне назад. Към безкрайните лета. Към парещите лъчи на слънцето, игрите до малките часове. Говоря за онова детство, преди да започнем да се заглеждаме в срещуположният пол, когато всичко беше просто и по детски невинно.

Скоро ми се случи едно такова пътуване във времето. Минавайки покрай една сладкарница, ме лъхна специфичната миризма и ме запокити с все сила назад в годините. Чаках ваканциите с нетърпение, като всяко дете. Прекарвах ги  в едно малко градче, закътано в Родопите. Слънце, миризма на цъфнали цветове, вятърът който препуска около реката. Прашните улици, топлият хляб от пекарната до нас и баба ми. Властна натура, със собствени правила и здрав стълб на който се крепеше цялата фамилия.




Тя е сладкарка. По цял ден свещенодействаше около казаните със захарно тесто и  шоколад. Помня миризмата и топлината от пещите. Пошовете пълни с крем и колко лесно изглеждаше да направиш торта или украса. С едно движение, леко и спокойно. Винаги ми беше адски интересно да гледам как се получават нещата. Приличаше на магия. 



Отдавна не чакам летата там. Отдавна  не бях ходила при нея. Винаги нещо по-важно изниква (или просто си намирам оправдания). Странно е, може би искам да остана с милите детски спомени. Сега всичко е различно и в старанието си да не ги подменя, май избирам да намирам логични причини и да отбягвам мястото.


Миналата седмица се престраших.  Срам ме хвана - какво е виновна милата ми бабка за моите страхове и проблеми с главата. Открих, че не е толкова страшно. Говорихме си дълго. Похвалих се с първите ми стъпки в кулинарството (на заветните 35 години ме халоса музата на сладкарството, но пък и кога ли бързината и схватливоста са били водещи качества при мен). Мисля, че я зарадвах. А тя ми подари една скъпоценна книга. Стара, пожълтяла, смачкана от дългогодишна употреба. В нея са скрите всички тайни на професията й. Адски мило ми стана. Сега въпросната книга е в ръцете ми. Опитах се да и вдъхна още сила за живот с новата подвързия. Книгата сега е точно като баба. Стара, поочукана от времето, но пълна с мъдрост и винаги отворена за мен.
















събота, 5 май 2012 г.

Гъска заспала

    Обидно ли ви звучи? Не е. Предлагам да ви покажа колко е лесно и бързо да си направите една заспала гъска.
    И както започват старите писания, но в малко
осъвременен вариант......В началото беше кройката:



    С черен контур съм отбелязала изрязването. В червено е маркирано мястото, което трябва да се пришие след приключването на почти цялата хамалогия. Помислете си какъв цвят искате да е вашето поспаливо добиче, сгънете избраният плат от две и изрежете по кройката. След  като приключите би трябвало да имате две абсолютно еднакви парчета плат с тази форма. В горният десен ъгъл е човката. Аз предпочитам да е в различен цвят от тялото, пък и щом майката Природа е решила така, коя съм аз, че да споря с нея. Трябва да се е получило нещо подобно:




    Включвайте машината и смело съединете двете части на тялото, като оставите отвор само за мястото на човката. През него  ще обърнете плата от лицето. С човката повторете същата процедура. Отвора при нея е в най-широката част. Ето нагледно:




Обърнете всичко от  лице и сме готови за пълнене. Не, няма да я пълним с ориз. Този път за разнообразие ще я напълним със силиконова вата. Не забравяйте и човката. След приключване на пълненето, съединете двете части (човка и тяло) с външен тегел . Гъската е почти готова, но не сме я приспали още. Както показах на кройката, минете един тегел на готовото пернато по червеният контур. Така ще се оформи шийката и. Вземете черен конец и игла и избродирайте клепача, той пак е отбелязан в червено. Ако сте приключили с всички напътствия, трябва да си имате една гъска заспала. Точно, като тази:













четвъртък, 3 май 2012 г.

АЙ фон, АЙ пад, АЙ калъф...ай, ай , ай!

Новите джаджи се вмъкнаха неусетно в живота ни. И така неусетно станаха незаменима част от него. По принцип съм  над тези неща, но в момента в който видя, че съм си забравила телефона или батерията му е издъхнала, ме обзема паника. А се славя, като голяма бяла птица (лебед, да не си помислите друго) и редовно ми се случва.
    С джаджите съм по-скоро на Вие отколкото да са ми първи другарчета, но това е въпрос на друга тема. Слава Богу, това не важи за приятелките и тези дни ми тръгна на облекла за техните нови придобивки. Стигнах до извода, че дрешките трябва да са удобни, стилни и най-вече безопасни за скъпите играчки. На едно лъскаво, технологично чудо му приляга черното, но пък само черно ми е адски скучновато. Класиката - черно, бяло и за разкош....сиво във всичките му нюанси ми се стори удачен вариант. Сега си имам две доволни другарчета и две недоволни джаджи. Първите са доволни, защото си имат калъфи-уникати, а вторите са недоволни, защото си падат малко нудисти. Искат да се разкрият в целият си блясък, пък ние ги накиприхме с фифински одежди.
   Сега ме сърбят ръцете да се пробвам и с калъф за телефон. Там мога да играя повече с цветовете и ще пусна въображението на воля. Първите ми жертви подозирам, че ще са изстрадалите телефони на щерките.


                                                          Канонска одежда:














  Ай,ай, ай одеждата: