понеделник, 25 март 2013 г.

Приказка за коМИНА.

 " Имало едно време", така започват всички приказки и свършват със щастлив край, сега ще ви разкажа една.
 Имало едно време едно момиче. Уж обикновенно на вид, като всички средностатистически момичета, но с малка разлика. Тя имала онова блясъче в очите, което кара хората да се усмихват, а слънцето да грее малко по-силно. Родителите  я кръстили Мина и се очаквало да бъде едно много обичано и щастливо дете, но както става в реалният живот, съдбата имала други планове.


  В един момент Мина останала сама и без семейство и се наложило да изкарва прехраната си. Нямала занаят в ръцете си и след дълго лутане все пак се намерило нещо за нея с което да припечелва  хляба...станала коминочистач.
  Помните ли ги, едни хора, целите в сажди, с чудата шапка и стълба в ръка. Казват носели щастие и който се докосне до тях, ще му е на късмет. Липсват ми коминочистачите, вече трудно можеш да откриеш истински, може би за това щастието и късметът все по-рядко ни спохождат.
  И така Мина започнала нов живот, горе, високо над хората. Далече от хорските сплетни, далече от проблемите, които сами си създаваме. А блясъчето в очите й не изгаснало, напротив. Вършила си работата, всеки ден научавала по нещо ново, а на пук на всички трудности усмивката не слизала от лицето й.
 Може би се чудите защо е толкова чиста и спретната при тази професия, ще ви прошепна тайната.


 Горе на покривите е различно, близко си до небето, слънцето и пухкавите облаци. Небето било благодарно, че си има такава засмяна компания и изтъкало плат. Взело тънки нишки от кадифените облаци, парченца синева и свежа утринна роса. Облаците пък знаят най-различни кройки, вдигнете очи към тях и ще видите колко причудливи форми и цветове успяват да претворят. Те ушили небесната одежда. Слънцето се разтапяло от добротата и усмивката й, за това  разрешило да почиства комините с неговите лъчи. Слънчевите снопчета чевръсто изкарвали нагара от комините и те лъсвали до блясък. Огнищата били доволни от чудесно свършената работа и дарили Мина с огнено-червени къдри, точно като пламтящите въгленчета в утробата им. Това е, толкова малка и проста тайна, но толкова трудна за изпълнение. Бъдете добри и усмихнати и ще ви се върне стократно.


събота, 16 февруари 2013 г.

Копче, конец и една детска усмивка.

Това е, май си намерих местенцето. Куклите ме стиснаха здраво в ръцете си, а мислих, че трябва да е обратното. Както и да е, от днес започвам да ви представям малките ми чудовища, които се оказа, зарадваха доста хора.
 Това е Клара. Нямам идея какво име ще и даде прекрасната 4 годишна госпожица, която я осинови, но за мен е Клара.


 Клара, като всяко малко момиченце мечтае. Мечтите и са цветни, изпълнени с бляскави приключения и слънчеви дни. Единствената и чуденка е как да се разкъса между двете си най-големи страсти: рока и балета. Но знаете, че когато си малко човече откриващо света, нещата са много по-лесни. Клара не го мисли дълго, сложи балетната пачка, а веригите и останалите рокаджийски атрибути се наместиха от самосебе си.


  Може би забелязвате, че има мааалка разлика в цвета на очите. Сега ще ви разкажа защо. 
Когато бях малко момиченце, като Клара, много обичах да се вглеждам в очите на хората. А човекът, който беше на разположение 24/7 бе моята баба. Милата женица, какво ли не е изтърпяла от мен. Това не искам да ям, онова не искам да обличам. Надявам се, че още помните как ставаха нещата. Когато знаеш, че някой те обича силно и безпрекословно можеш да го въртиш на малкото си пръстче. И децата се възползват на максимум от тази опция.         Много обичах да разглеждам очите й. А те бяха едно синьо и едно зелено. Обичах и да ми разказва защо е толкова по-различна от другите хора. 
  Когато дошло ред на баба да се роди, нещата се объркали. И милата й майчица не успяла да остане на този свят и да се радва на малкото си момиченце. Живяли са в едно селце, на ръба на мизерията, а баща й нямал идея какво да прави с едно врещящо вързопче и хиляди проблеми на главата си. Тогава една жена от селото му дала ужасяваща идея. Да остави бебето на пътя, като мине някоя конска каруца през него, хем детето ще се отърве, хем той. Не искам да го обвинявам, винаги съм намирала начин да го оправдая. Дали поради загубата на любимата си в момент на скръб е бил далеч от разума си или нещо друго, за това историята мълчи.
  Послушал той жената и оставил бебето на пътя. Една съседка видяла какво се случва, изтичала бързо и грабнала бебето, току под копитата на един кон. Взела детето  и го отгледала с много любов и нежност. Та обяснението на баба за разликата в очите е, че тя е голяма късметлийка, а хората с късмет били белязани по този начин. Оживяла е въпреки всичко и е имала един щастлив живот.
  И нашата Клара, като една голяма щастливка беше приютена в един топъл и светъл дом. А една малка госпожица я обгрижва с любов и внимание всеки ден.