понеделник, 30 април 2012 г.

Закъсняло великденско настроение.

   С голямо закъснение ще споделя каква муза ме навести. Странна муза беше, яви се във вид на великденски заек. Помня едно време как майка и баба се стягаха за Великден и голямото треперене, ще стане ли козунака или не. От тогава знам ,че козунаците са страшно за приготвяне нещо, което няма почва в моята кухня. Тази година се престраших, плюх три пъти в пазвата и запретнах ръкави. Първи опит......тотално неуспешен. Изчаках да мине известно време, пак "мечка страх, мен не страх" и взе , че стана. Рецептата взех от тази мила дама



    С гордост ви представям успешният втори     опит за първи козунак :0)








                                                                                   


   Шило в торба не стои. Видя ми се недостатъчно, навъртях и малко пролетни сладки. Тестото за сладките е от любимата ми Таничка. Много лесно и много вкусно. Украсата-Моделираща маса и Роял Айсинг. И в едно с яйчицата мисля, че задоволих капризната муза на   Великденския зайовец. 












Фокус бокус

  Зимата отмина. Тревата е зелена , а птички и пчелички се размърдаха. Какво по-хубаво от един пикник. Винаги съм си го представяла, като от филм. Плетената кошница, вълненото одеало.... Само аз не се виждам някак с дантелено чадърче и рокля. И винаги, когато тръгнем с фамилията  приличаме повече на катун, отколкото на гореописаното. В къщурката от моята приказка намерих една кошница останала още от баба ми. И пак се размечтах за пикника от филмите. Взех  я към големият лош град, решена да и вдъхна нов живот. 

            Ще ви покажа стъпка по стъпка как я префасонирах,надявам се да ви бъде от полза.




  Това е първоначалният вид. И защото хич не обичам да чакам и засърбят ли ме ръцете ми се иска да го направя сега и точно на тази минута, действах с подръчни средства. Имах останал бял латекс от освежаването на терасата. Предполагам, че съществуват специални бои и лакове, но както казах - сега и веднага. Ако решите да правите нещо подобно може да попитате в някой специализиран магазин кой е най-удачния вариант за пребоядисването на подобен материал.




С латекса и малко парче дунапрен я докарах до този вид.




   И после остана веселата част. Да и ушия дрешка. ФОКУС-БОКУС префасонатус. Ето я в завършен вид.




Сега чакам с нетърпение откриването на пикник сезона. И най-отгоре на катуна ще се кипри моята кошница :0)







сряда, 18 април 2012 г.

Тортотворителност

  Вчера присъствах на едно много сладко и вдъхновяващо събитие. Като казвам СЛАДКО, разбирайте ме буквално. С риск да ме обвините в закостенялост и назадничава мисъл, за мен главната роля на жената е да бъде майка. На теория всичко е ОК, но след раждането на двете ми отрочета сякаш исках да си докажа, че мога да се справя с всяка ситуация. Беше голямо люшкане и клатушкане между най-различни сфери на живота и изкуството. И класиката в жанра: БГ МАМА. Факт е, че там се бухнах с главата напред. Без идея какво е това животно и има ли почва в моя интернет живот. В този океан от информация се натъкнах на всякакъв вид организми. От безгръбначни, през златните рибки и акулите. Намерих приятелства, които са безценни за мен. И до сега не мога да си обясня, как се сдуших с тези страхотни човеци. Не, не си мислете , че са само приказки. Доказано и изпитано приятелство. Почти бракосъчетание: в добро и зло, в болест и здраве. Точно за това приятелство говоря, за истинското.



 
  Малко се изплъзнах от основната тема, но сега ще наваксам. Въпросното сладко събитие се случи точно по същият начин. Група мами със сходни интереси (в случая тортоправене), огранизираха един прекрасен Благотворителен базар на своите произведения. Красотите които видях, ме накараха да слюноотделям продължително и почти ми докараха обезводняване. (да подчертая, въпреки солидното ми тЕло, аз сладко не обичам). 










                                                         









  Посрещнаха ме едни усмихнати и позитивни хора със светнали погледи. Почувствах се адски уютно, плувах в свои води. Тук от гореспоменатите обитатели на бг мамския океан, май само златни рибки имаше. Златните рибки си имаха златни ръце и златни сърца.















  Сумата от продадените творения ще отиде за много добра кауза. За нея можете да прочетете ТУК. Толкова старание видях, а и да си призная надничах в темата им и виждах как влагат усилия, средства, безсънни нощи и притеснения. И с просто око се забелязваше как искат да споделят своите творби пред света и да помогнат на някой в нужда.




                          И с ентусиазма на пионера те се хванаха, направиха го и успяха.





  Надявам се, че този базар ще стане ежегоден. Надявам се, че ще има много добри хора, които да помагат на тези към които живота е бил несправедлив. Нека не забравяме, че живота е колело, което се върти. Веднъж си на върха, после си на най-ниското стъпало. Всеки има нужда от протегната ръка. Всеки има нужда от усмивка, от добра дума, от малък жест на съпричастност.


 Снимките са дело на приятелка. Да, точно такава приятелка от истинските :0) ЕТО ТУК можете да видите всички останали.






Пеперудената пътека

  Имам си една пеперудена пътека, която ме отвежда в света на моята приказка. Тя е приказка пълна със светлина, спокойствие и много зеленина. Ще ви разкажа малко за нея и ще ви покажа пеперудената ми пътека.





 Когато имам възможност, винаги се възползвам да избягам от сивотата на ежедневието. Спасението ми е едно къщенце в забравено от Бога селце. Близо до природата и невероятно тихо. Там зареждам батериите и имам сила да се върна пак в забързаното и инфарктно ежедневие, наситено с мирис на изгорели газове и оглушаващи клаксони.






 Времето тече с друг ритъм. Сутрин те събужда песента на птичките, калинките зимуват в нашата къща. Виждали ли сте стъпки на калинка? Аз успях да видя. 

     Няма магазин, ако искаш хляб си го правиш сам. Ако искаш мляко, отиваш при една от малкото останали жителки и си купуваш истинско. Знаеш даже и името на добичето от което ще го издоят. Супа от коприва, може.....поляните са ваши, пазарувате от там.




      В големият град никога няма да забележа малките неща. Там гоня пари, време, срокове. Гоня децата да бързат за училище, да направят домашните, да се приберат на време. Да са подготвени за опасностите, да си разпределят пустото време, което никога не стига.




      В изоставеното селце децата ми играят на воля. Прибират се, когато нямат сила да си задържат очите отворени. Ухаят на слънце и зеленина. Бузките са им червени и изпръхнали от тичането из поляните. Там са заети да откриват какво прави таралежа живеещ в дворчето, дали са се излюпили пиленцата в откритото от тях гнездо. Хранят се единствено когато са гладни. А аз намирам време за мислите си. За тези мисли, които нямат време и възможност да изплуват на повърхноста в ежедневието ми. 

      Сутрин имам привилегията да се събудя и да се излежавам докато се разсъня. Защото мисля, че ви е познато усещането да се разбудиш напълно от някой ръчкащ лакът в градския транспорт или от писък на спирачки. За това и смятам излежаването за върховна привилегия, с която няма как да не се похваля, да и отдам значимото.

    И точно там открих моята пеперудена пътека. Открих я по време на безцелното ми обикаляне из разпръснатите в планината махали на селото. Вярвам помните Пипи в ролята на нещотърсачка. И аз така, ставам и тръгвам да търся нещото , което ще ме зарадва. Взимам фотоапарата и се опитвам да запечатам на лента ( добре звучи "на лента") нещотърсаческите ми съкровища. Пеперудената пътека просто си седеше и ме чакаше да я намеря, сега я споделям и с вас.



Пожелавам на всеки да намери своята, която ще го отведе в собствената му приказка. И тъй като всяка приказка си има щастлив край, аз ще ви издам как си представям краят на моята. 

   И заживели тихо и спокойно бабата и дядото в своята къщурка. Радвали се на деца и внуци по празниците, гледали си градинката и няколко кокошчици. Пенсията им стигала за всичко.Селският доктор (представям си Клуни, Хаус или поне др. Шепард) бил на две крачки от тях и слънцето стопляло старите им кокали. Така доживели до дълбоки старини. 


КРАЙ