понеделник, 25 март 2013 г.

Приказка за коМИНА.

 " Имало едно време", така започват всички приказки и свършват със щастлив край, сега ще ви разкажа една.
 Имало едно време едно момиче. Уж обикновенно на вид, като всички средностатистически момичета, но с малка разлика. Тя имала онова блясъче в очите, което кара хората да се усмихват, а слънцето да грее малко по-силно. Родителите  я кръстили Мина и се очаквало да бъде едно много обичано и щастливо дете, но както става в реалният живот, съдбата имала други планове.


  В един момент Мина останала сама и без семейство и се наложило да изкарва прехраната си. Нямала занаят в ръцете си и след дълго лутане все пак се намерило нещо за нея с което да припечелва  хляба...станала коминочистач.
  Помните ли ги, едни хора, целите в сажди, с чудата шапка и стълба в ръка. Казват носели щастие и който се докосне до тях, ще му е на късмет. Липсват ми коминочистачите, вече трудно можеш да откриеш истински, може би за това щастието и късметът все по-рядко ни спохождат.
  И така Мина започнала нов живот, горе, високо над хората. Далече от хорските сплетни, далече от проблемите, които сами си създаваме. А блясъчето в очите й не изгаснало, напротив. Вършила си работата, всеки ден научавала по нещо ново, а на пук на всички трудности усмивката не слизала от лицето й.
 Може би се чудите защо е толкова чиста и спретната при тази професия, ще ви прошепна тайната.


 Горе на покривите е различно, близко си до небето, слънцето и пухкавите облаци. Небето било благодарно, че си има такава засмяна компания и изтъкало плат. Взело тънки нишки от кадифените облаци, парченца синева и свежа утринна роса. Облаците пък знаят най-различни кройки, вдигнете очи към тях и ще видите колко причудливи форми и цветове успяват да претворят. Те ушили небесната одежда. Слънцето се разтапяло от добротата и усмивката й, за това  разрешило да почиства комините с неговите лъчи. Слънчевите снопчета чевръсто изкарвали нагара от комините и те лъсвали до блясък. Огнищата били доволни от чудесно свършената работа и дарили Мина с огнено-червени къдри, точно като пламтящите въгленчета в утробата им. Това е, толкова малка и проста тайна, но толкова трудна за изпълнение. Бъдете добри и усмихнати и ще ви се върне стократно.


8 коментара:

  1. Хубава и поучителна приказка! А Мина е прелестна! :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти, Кат, добре дошла във виртуалното ми кътче!

      Изтриване
  2. Отговори
    1. Още има какво да се иска, нослето не ми е много по вкус, но ще го нацеля някога,:)

      Изтриване
  3. СлаБе, просто онемях. Ставаш все по-добра и в шиенето и в представянето.

    ОтговорИзтриване