Хапче за сън......зайче за сън.

    Обичам да съм сигурна, сигурността ме прави спокойна и мила. От това съм доволна и аз, но най -вече околните. Питайте домашните ми любимци ( 2 броя дъщери и един мъж). Всеки намира начина - аз чета, мъжО готви, децата в момента са тийнове.  Мисля, че знам какво ги успокоява, но силно ме съмнява.

    Когато бяха малки, сладки и пухкави, когато всичко беше по бебешки лесно - успокоителното се явяваха купчина плюшковци. И като казвам купчина, представете си как се опитвам да си открия детето в леглото из море от ръце, крака, носове. Теди (малката), буквално се заравяше в тях и заспиваше доволно щастлива. Минусите на цялата работа са, че през ноща се чува хъркане на плюшени мечета, маймунки крещят " I love you", пропускам воя на тамагочито, защото то не спада към плюшковците.

   Вчера малката имаше рожден ден. По нейните думи стана мнооого голяма, на заветните 12 години. И ме изненада с желанието за подарък. Поиска си зайче, поиска да и направя зайче за гушкане. Стана ми адски мило и вложих много любов в направата му.  Мекичък, пухкав, с нощница, готов за гушкане, готов за сън. Надявам се да и донесе много спокойни и красиви сънища.

   Индианците си имат капани за сънища, възрастните - хапчета. Мисля, че децата са най -умните, те си имат играчки. Опитвам се да запазя детското в мен и правя като тях. Вярно, че моят пухчо тежи 100 кг. , хърка и без да го натискаш по коремчето и понякога ме изнервя до степен да търся снайпер, но още върши работа и мисля да се възползвам. 

Как да си снесем Великденско яйце (обещано-изпълнено)

Обещах един нагледен урок, как да си снесем великденски яйчица без много напъни. Дойде момента да го спазя.

 За целта трябва да се снабдите с различни десени текстил, ножица, пинсета, вата, шевна машина и най-важното: щипка пролетно-великденско настроение. И преди съм споменавала,че по отношение на платовете съм голям Плюшкин. Баба ми имаше едни пеньоари с цветенца( и до сега са ми пред очите) идеални за великденски яйчица. Стари дрехи от децата, те са пъстри и  интересни, а в крайна сметка ако не сте, като моя милост има доста магазини с платове на килограм.

 Подбирате десени, които свързвате с празника и започваме. Избере два цвята, според мен е добре единият да е дюс, а другият пъстър, весел, шарен. Да има контраст.







Изрежете от двата цвята по четири, като показаните под текста парчета. Тези са с размери 2см. в най-широката част и 10 см. във височина. Получава се яйце малко по - малко от истинско.

След това започнете да пришивате едно към друго всяко парче, като редувате различните десени. Стигайки до последния тегел, трябва да съедините първото с последното зашито парцалче, като в долният край оставете 1,5 см. отвор.

Усмихнете се, остава веселата част. Не се притеснявайте, че творението не прилича на нещо, което има надежда да се превърне в яйце. И при мен е така. Много сме, силни сме, ще успеем. Нали помните дупчицата, която ви накарах да оставите, тя е ключа към преобразяването на безформеното нещо  в яйце.

 През нея обърнете плата и воала......вярно, все още прилича на нещо изкормено, но  това е поправимо.

Тук на помощ идват пинсетите и ватата. Аз използвам пухена вата, но ако нямате, съвсем спокойно можете да използвате и обикновен памук. Напълнете яйцето с нея, оставям на вас да прецените колко да сложите за  пълнеж.

Напълнихте ли го? Сега вземете игла и конец и зашийте внимателно дупката, през която  яйцОто ( така го наричаше малката щерка ) се сдоби с шкембенце.  Тук е момента  да се паникьосате, ако нещото не прилича на яйце. Това  е лошо, защото ще съм се провалила с разяснителните записки.






 Ако се е получило ето това:

Поздравления! Имате си собственоръчно снесено, великденско яйцО!!! И най- важното, петел не ни беше нужен.......... " Girl power forever "

KO - KO - KOрнелия.

   Минаха Оскарите, но това не е причина тя да пропусне своят звезден миг: КОрнелия е една приятна млада дама, КОято се появи напук на снеговете и студа и в тон с приближаващия празник. МалКО наивна, много добричка и пълна с ведро настроение, цветната ми КОКОшчица реши да помогне на КОкичетата в предизвестяването на пролетта. И за да не е самотна в това начинание и направих  другарче......КОстадинка :).

       КОрнелия е с малко странен цвят за пернато от този род, но всички помним тинейджърските си безумни идеи. И тя, в пристъп на гениалност опита да промени КОренно външният си вид, но нещата се оплетоха и сега до живот ще си носи тези искрящи цветове. КОето пък от друга страна погледнато значи, че ще запази в себе си вечно младият и търсещ дух на авантюриста. Не знам дали пак поради тази причина, но яйчицата, КОито снася са също толкова шарено - побъркани, като майка си! А най-хубавото е, че тук не играе роля вечният въпрос, КОе е първото - КОКОшката или яйцето. Отговорът е прост.....иглата!

    За КОстадинка какво да кажа, тя е една отнесена и тотално непоправима романтичка. Още чака петела на бял КОн и вярва в доброто. Винаги готова да помогне, не обича да се замисля за последствията и се буха с главата напред, стига идеята да и се стори достатъчно добра. Този и порив за помощ е пак на този принцип. Няма идея какво е пролет, (тя е млада КОКОшка, това лято беше обикновено яйце и още не е преживяла възраждането на природата)  но щом става въпрос за услуга, първа е.

   
 С тази страница официално откривам месеца на пролетта. Ще помагам на двете ми КОКОшчици да отворим вратите на зеленото и да се приготвим за любимият ми Великден. И аз наивна романтичка :) Това е, признах си!