Усмивката на Дара

Това е! Първото ми сладкоправене за официален случай. Поводът е - две години от раждането на една прекрасна Дара. 

И точно защото е първото ми представяне пред чужда публика, едни пеперуди пърхат в стомаха, едни трепети. Ако преди половин година някой ми беше казал, че ще изпитвам подобни чувства и то предизвикани от сладки..... мисля, че щях да избухна в смях. Изглежда са прави хората за неведомите пътища Божии.

 Меденките са по рецепта на Наталина. Тази рецепта беше първата, с която започнах малките крачки в готвенето. Стават вкусни и което е по-важно, стават лесно. Идеално за лаик, като мен.

 След изстиването разточвам на тънко ММ (моделираща маса), с резците правя формата на сладката и от обратната страна на ММ намазвам с мека четка вода. Тя служи за лепило.

 Когато ММ се втвърди, започвам с любимата част - украсата на сладките. И как няма да е любима, при условие, че рожденничката е голям фен на Пух и компания. А кой не обича Пух?!?!

 Избърсах от прахта книжките за обитателите на Голямата  гора. Моите дъщери в момента са в прекрасното състояние "тийн" и връщането към бебешкият им период  ми дойде, като глътка въздух.

Простете за лиричното отклонение, да си дойдем на думата. Извадих книжките, набелязах жертвите и започнах да ги скицирам върху самите сладки с малка четка.


















На снимките е крайният резултат.

Утре вечер пеперудите в стомаха трябва вече да са поутихнали, рожденничката да е доволна, а майка и да е каталясала.

Подарък от сърце.

   Скоро се замислих по темата и стигнах до извода, че определено повече обичам да правя подаръци. Тръпката от това да зарадваш някой, да видиш щастливите пламъчета в очите е незаменима. Да получавам също е ОК, не ме разбирайте погрешно, но първата опция ми носи повече радост.








    Ето един подарък, който планирам от доста време. Година мина, докато се избистри в главата ми. И еволюира от бебешки комплект за кошарка, до тази тетрадка за рецепти. Единственото, за което бях сигурна още в самото начало, беше цветовата гама.

   Нямам идея дали ви се е случвало, но винаги свързвам приятелите си с определен цвят. Получателката определено ми е розово-лилава. Нежно-закачлива,успокояваща и много близка до сърцето ми. Перлено-блестяща майсторка на торти, майка на една прекрасна, дългокоса принцеса. (от принцесата тръгна  идеята за бебешкият комплект).

Ако не беше тя,  да ме побутва и ръчка, светът щеше да си остане с един блог по-малко (голяма драма, нали?) И не мислете, че съм оставила идеята за подарък на принцесата. Просто изчаквам да разпозная нейните цветове и пак ще си доставя удоволствието, да видя щастливите пламъчета.А по-красиво нещо от детските пламъчета, мисля че няма.

Ненужните неща, без които не можем.

Дългата зима ме накара да закопнея за разлистваща се зеленина и щъкащи животинки. И в момент на нетърпение, реших да помогна на пролетта, да дойде по-бързо по нашите ширини. 

 Исках нещо нежно, нещо веселяшко и с мирис на топлина. Тогава се родиха тези чашки. Портмоне или бонбонодържател, всеки има правото да реши сам.

Обожавам разните дреболийки, които на пръв поглед не са  жизнено важни, но не мога да устоя да ги имам. Тези чашки са точно това. Беше любов от пръв замисъл.                   

С голям ентусиазъм започнах да скицирам, а после и да кроя десените. Приятно е, когато представата ти за дадено нещо, се покрие с реалното. Не се получава много често, но случи ли се е прекрасно изживяване.

Тези чашки са това изживяване. Завихрих въображението и видях към тях подложки за хранене, може би и ръкохватки. Последните ги виждам в облика на чайници.

Но това го оставям да отлежи и може би другата седмица ще е моментът на тяхното представяне.

 

Коледа 2011

РАЗМИСЛИ ПО ВАЛЕНТИНСКИ или почти.......

И в тон с отминалия празник, да споделя другата ми лудост:
Обичам да правя неща, които за целокупният народ са перфектният начин  за придобиване на  хипертония! На мен ми действат точно по обратния начин.

 И не си мислете, че съм голям специалист в кухнята, това за мен е Черна дупка, Бермудски триъгълник или примерно закона за осиновяване в България: с две думи - пълна каша. Но ми е простено, все пак имам за съпруг най-добрия готвач.

От няколко месеца правя първи стъпки в сладкарството, но да си призная любимата ми част е украсата. Приготвянето и печенето ме докарват до сърбеж, паника, скърцане със зъби и още няколко признака, които хич не са ми по сърце.

 И ето последните творения, след които моите мили приятели ме диагностицираха и бяха на косъм да ме хоспитализират (подозирам, че в момента съм силно повлияна от един лекарски сериал, та простете за медицинските термини).




Хм, странно, мислех да напиша нещо прочувствено за любовта и романтиката, но мислите ми отидоха в друга посока. Пък и празника мина и отмина.

Рокли за тетрадки

Здравейте! Да се запознаем, аз съм Светослава и ми се ще да споделя с вас моите малки хрумки. Надявам се ще ми простите грешките, но това са моите начални стъпки в блогърстването (мисля, че измислих нова дума).                                                        

 


Когато дъщерите ми започнаха училище, реших, че трябва да направя нещо весело и интересно за да им е забавно да отварят учебниците. В началото рисувахме върху картон, минахме през Пух и компания, Уинкс и компания, Дисни принцесите - за майките на госпожици е от ясно по-ясно за какво иде реч: Пораснаха и трябваше да измисля нещо по- интересно, така се родиха роклите за тетрадки.

   

В работата си имам възможност да намирам интересни десени и различни материи и при все, че ме обвиняват и слагат в категория Плюшкин, не обичам да изхвърлям и най-малкото парченце плат.

Това ми "качество" свърши перфектната работа и малките парцалчета се превърнаха в тези одежди за учебници и тетрадки. Имаме си закачка с госпожиците.......освен, че са интересни стават и за удобно придремване в час.

Като идейки за подарък са  подходящи, защото са уникати. Всичко зависи от настроението ми в момента, дребните късчета плат които са ми под ръка и да не забравя най-важното, в коя посока гледа музата ми, защото наистина е много непостоянна.  

И докато я чакам въпросната муза пак да ме сполети, реших да споделя това с вас. Надявам се, че съм ви усмихнала и разнообразила.                                                

С нетърпение чакам вашите отзиви и много ми се ще с ваша помощ да направя един уютен, малък свят в който всички да се чувстваме комфортно!

http://www.facebook.com/photo.php?fbid=287600517918388&set=a.287598561251917.77935.140071336004641&type=3&theater