неделя, 3 юни 2012 г.

Магията на живота

Започвам тази публикация с уговорката, че тя ще е част от една малка поредица. Много се чудих, как да поднеса на скромната , но пък много качествена дружинка, която следи блога ми тези мисли. Подозирам, че си наместих нещата в главата и реших, че ще подавам на малки порции.




   Случи ми се нещо много красиво. Успях да погледна през очите на прекрасната ми и порастнала дъщеря. За малко, само за миг, но си струваше.
   Странно как живота изтича толкова бързо, зрънца морски пясък в разтворените ми шепи. Опитвам да сграбча  красив момент, да го оставя при себе си. Много трудно, почти невъзможно и все пак продължавам. Споделените ми мисли са един от тези опити да стисна в юмрук изтичащият миг.
    Моята дъщеря.......помня зачеването - красиво, наситено с емоции. Помня първото пърхане на живота, който се зараждаше в мен. Помня първият крясък на малкото ми момиченце. Погледа, който отправи към света. Широко отворени очи, любопитство, ужас, страх, възторг ,мъдрост. Всичко това събрано в погледа на едно новородено.
   Първата усмивка, първото зъбче, малките крачки, големите победи над заобикалящия я свят.


Имам чувство, че се е
случило вчера и всеки ден трябва
да си припомням, че вече е 15 годишна. И тя е като пясъка, все повече се изплъзва, неусетно , но  необратимо. И за това ценя миговете, които ми отделя. Все по-редки и поради тази причина, адски скъпи.
  Преди седмица ме помоли да и помогна за един проект в който участва. Трябваше да изрази спомените и впечатленията си от Венеция. По неин начин. Венеция пречупена през призмата на малкото ми , голямо момиче.
  Чрез детето ми се докоснах до една неосъществена моя мечта, да видя "Невестата на морето". И чудото се случи, сбъднах мечтата. Защото през нейните очи видях града още по-прекрасен. Запечатан в хиляди снимки. Цветове, светлина, игра на сенки. Отблясъка  на слънцето в каналите, пъстрите пазари, вълшебните дантели, оплетени сякаш от паяжина и красотата на майсторски изработеното стъкло. Забъркахме двете, по роднински, една въздишка по градът върху водата. С много ентусиазъм и подръчни материали. И най-важното, откраднах още малко от песъчинките и ги задържах.


 

Това е краят на тази публикация, която слага началото на "Писма от Венеция".Бавно ще повдигам завесата и заедно с мен и дъщеря ми ще преоткрием красотата на "Невестата на морето"



Няма коментари:

Публикуване на коментар