Croissant - l'assassin des régimes

  Мразя почивните дни. При толкова свободно време, започват да се въртят всякакви неразумни мисли в главата ми. По две се въртят, рама ми е малък. Месец май е рай за тях. През ден, по четири дена почивка. И днес се сблъскаха две. Надделя една от чужбинско.....французойка. Много ми е интересно как успяват дамите във Франция да поддържат мита за елегантност. При толкова много всепризнати, тестени изкушения дошли от страната им.
   И ето ме, в облаци от брашно, блъскам и меся с идеята за многолистно тесто. Опитах да спазвам пропорции, но май не успях много. Основната рецепта я взех от ТУК
  При мен определено пое повечко брашно. Сложих и една лъжица олио в тестото. Не го втасвах два пъти. След омесването го разточих с маслото. Направих почти всички сгъвки, освен последната, четворната. Нея я оставих за след почивката в хладилника.
   Иска ми се да обърна повече внимание към начина на сгъване на многолистното тесто. На мен това ми беше най-неясната част. А се оказа много лесно. Направих снимки на всички етапи, дано са ви от полза.


Тестото след омесване става доста меко. Можете да го сложите за десетина минути в хладилника.

За маслото: При мен се получи така, че определено твърдо ми беше доста по-удобно. Ръснах го с брашънце и леко го разточих, докато стана на половината от дебелината си. Тестото го разточих в правоъгълна форма с дебелина от около 1,5 см. Сложих маслото в средата на правоъгълника, по диагонал и го загънах, като пощенски плик.

Следва разточване и сгъване на три по този начин:

Ново разточване и ново сгъване на три. Ако видите, че тестото се затопля и размеква, сложете го да си почине в хладилника, да постегне. При мен не се наложи до последното сгъване, четворното. Ето го и него:

След това го оставих в хладиника за половин час. Охладено го разточих пак на правоъгълник с дебелина 1 см. и го нарязах на триъгълници:

Триъгълниците завих в позната на всички, кроасанена форма. Сложих ги в предварително омазнена тавичка и ги оставих да втасат за около един час, завити в мокра кърпа. След това намазах дебеланчовците с един жълтък, разреден с малко вода и ги мушнах във фурната. Тя милата, се разработи по никое време. Всички почиват, само старата ми фурна не получи нищо от четиридневната почивка (няма справедливост на този свят).

На 200 градуса я пуснах и честно казано изобщо не погледнах за колко време се сдобиха с тен. Но лесно се познават, че са готови да покажат цвят и вид пред света.

Ето ги, зачервени от гордост и готови с ентусиазъм да се лепнат на най-неподходящото място от тялото ми :0)

Мисля, че разбрах как французойките опазват фигурата си. Оставят свободното си време и неразумни мисли за такива, като мен.