петък, 25 май 2012 г.

Целувчена история

   Всеки търси знак, че е обичан. Така сме устроени, не можем да съществуваме без топлината на сгряващите душата чувства. Целувката за мен е точно този знак. Да целувам меките и топли бузки на спящите си деца е едно от най-големите удоволствия в живота ми. Обичам да си крада по една такава, спяща целувка. Толкова са сладки и невинни в съня си (да не пропусна и кротки). Удоволствие е не само да раздавам, но и да получавам. Сутрешната целувка,  за добро утро от съпружеското тяло, също е една от любимите ми. Моментално забравям за хъркането в ухото и ръчкането. За тананикането (странно, но факт. Моето съпружие си припява по време на сън) под нос и тактуването с крак през половината от времето за спане.



   

   Реших да забъркам целувки. Бабините целувки. Нямам идея защо, но винги съм смятала, че приготвянето им е адски сложно нещо. Особенно печенето. Плюх в пазвата - мечка страх, мен не страх и звъннах на баба (не, не ме е страх от баба, а от ядливите целувки). Ето какво ми каза тя:

   Вземи 4 белтъка, баба. За първи опит е добре с по-малко материали да работиш, че не е ясно какви ще ги свършиш. На всеки белтък е нужна по 70 гр. захар. Събираш захарта и белтъците  в една съдинка и слагаш на котлона. На ниска температура започваш да загряваш сместа. Идеята е, да се стопи захарта. На слаб котлон, бабе, че да не свърши готвенето ти с краен резултат пържени, сладки белтъци. След като се разтопи, взимаш миксера и бъркаш. Бъркаш, докато станат на пухкав сняг. Да не се точи от лъжицата, точи ли се, нищо няма да стане. Ако си успяла, взимаш шприца и в тавичка с хартия за печене започваш да оформяш целувките. После вземи бабе, орехи. Трябва да имаш, миналата есен ти дадох. Смели ги на по-едричко и поръси отгоре сладките. Слагай във фурната, но на ниска степен 140-150 градуса. Лесно ще познаеш кога са готови. Много лесно се отлепват от хартията.




   Речено-сторено. Стъпка по стъпка следвах точните указания. И взеха, че се получиха. Даже и се изядоха за отрицателно време. Споделям с вас рецептата и ви пожелвам успех с тази толкова страшна в миналото за мен, кулинарна идея.

   


2 коментара:

  1. Ммм, сладко! Много приятна почивка от разните модерни рецепти. Човек има нужда и от нещо такова като излязло изпод ръцете на баба. :)

    ОтговорИзтриване