Мисля, че всеки от нас си спомня детството с умиление. Понякога мирис, понякога случайно изпусната фраза. Една малка прашинка е нужна за да ни върне назад. Към безкрайните лета. Към парещите лъчи на слънцето, игрите до малките часове. Говоря за онова детство, преди да започнем да се заглеждаме в срещуположният пол, когато всичко беше просто и по детски невинно.
Скоро ми се случи едно такова пътуване във времето. Минавайки покрай една сладкарница, ме лъхна специфичната миризма и ме запокити с все сила назад в годините. Чаках ваканциите с нетърпение, като всяко дете. Прекарвах ги в едно малко градче, закътано в Родопите. Слънце, миризма на цъфнали цветове, вятърът който препуска около реката. Прашните улици, топлият хляб от пекарната до нас и баба ми. Властна натура, със собствени правила и здрав стълб на който се крепеше цялата фамилия.
Тя е сладкарка. По цял ден свещенодействаше около казаните със захарно тесто и шоколад. Помня миризмата и топлината от пещите. Пошовете пълни с крем и колко лесно изглеждаше да направиш торта или украса. С едно движение, леко и спокойно. Винаги ми беше адски интересно да гледам как се получават нещата. Приличаше на магия.
Отдавна не чакам летата там. Отдавна не бях ходила при нея. Винаги нещо по-важно изниква (или просто си намирам оправдания). Странно е, може би искам да остана с милите детски спомени. Сега всичко е различно и в старанието си да не ги подменя, май избирам да намирам логични причини и да отбягвам мястото.
Миналата седмица се престраших. Срам ме хвана - какво е виновна милата ми бабка за моите страхове и проблеми с главата. Открих, че не е толкова страшно. Говорихме си дълго. Похвалих се с първите ми стъпки в кулинарството (на заветните 35 години ме халоса музата на сладкарството, но пък и кога ли бързината и схватливоста са били водещи качества при мен). Мисля, че я зарадвах. А тя ми подари една скъпоценна книга. Стара, пожълтяла, смачкана от дългогодишна употреба. В нея са скрите всички тайни на професията й. Адски мило ми стана. Сега въпросната книга е в ръцете ми. Опитах се да и вдъхна още сила за живот с новата подвързия. Книгата сега е точно като баба. Стара, поочукана от времето, но пълна с мъдрост и винаги отворена за мен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар