Тортотворителност

  Вчера присъствах на едно много сладко и вдъхновяващо събитие. Като казвам СЛАДКО, разбирайте ме буквално. С риск да ме обвините в закостенялост и назадничава мисъл, за мен главната роля на жената е да бъде майка. На теория всичко е ОК, но след раждането на двете ми отрочета сякаш исках да си докажа, че мога да се справя с всяка ситуация. Беше голямо люшкане и клатушкане между най-различни сфери на живота и изкуството. И класиката в жанра: БГ МАМА. Факт е, че там се бухнах с главата напред. Без идея какво е това животно и има ли почва в моя интернет живот. В този океан от информация се натъкнах на всякакъв вид организми. От безгръбначни, през златните рибки и акулите. Намерих приятелства, които са безценни за мен. И до сега не мога да си обясня, как се сдуших с тези страхотни човеци. Не, не си мислете , че са само приказки. Доказано и изпитано приятелство. Почти бракосъчетание: в добро и зло, в болест и здраве. Точно за това приятелство говоря, за истинското.

 

  Малко се изплъзнах от основната тема, но сега ще наваксам. Въпросното сладко събитие се случи точно по същият начин. Група мами със сходни интереси (в случая тортоправене), огранизираха един прекрасен Благотворителен базар на своите произведения. Красотите които видях, ме накараха да слюноотделям продължително и почти ми докараха обезводняване. (да подчертая, въпреки солидното ми тЕло, аз сладко не обичам). 

                                                         

  Посрещнаха ме едни усмихнати и позитивни хора със светнали погледи. Почувствах се адски уютно, плувах в свои води. Тук от гореспоменатите обитатели на бг мамския океан, май само златни рибки имаше. Златните рибки си имаха златни ръце и златни сърца.

  Сумата от продадените творения ще отиде за много добра кауза. За нея можете да прочетете ТУК. Толкова старание видях, а и да си призная надничах в темата им и виждах как влагат усилия, средства, безсънни нощи и притеснения. И с просто око се забелязваше как искат да споделят своите творби пред света и да помогнат на някой в нужда.

                          И с ентусиазма на пионера те се хванаха, направиха го и успяха.

  Надявам се, че този базар ще стане ежегоден. Надявам се, че ще има много добри хора, които да помагат на тези към които живота е бил несправедлив. Нека не забравяме, че живота е колело, което се върти. Веднъж си на върха, после си на най-ниското стъпало. Всеки има нужда от протегната ръка. Всеки има нужда от усмивка, от добра дума, от малък жест на съпричастност.

 Снимките са дело на приятелка. Да, точно такава приятелка от истинските :0) ЕТО ТУК можете да видите всички останали.