Отпрашихме едно ято, големи бели птици към забравените места. В сегашно време май е модерно да се казва женско парти, на мен ми е по-удобно змийско да е. Имам си един терариум на 70 км. от сивотата на софийските улици. Едва вчера осъзнах защо трупам камъни навсякъде из къщата. Трябва да ни е удобно. Та плеснахме с ръце, подбрахме багажерии и деца и се занесохме. 7 броя дами и няколко деца.
Уверявам ви, че няма нищо по разтоварващо от едно куфарче с козметика (куфарче е меко казано), хладилник пълен със студени питиета и група приятелки, които си съскат на воля. Препоръчвам тези съставки на всеки, който има нужда от релакс.
А ако уцелите и сходни хобита, щастието е пълно. Хванахме фотоапаратите и тръгнахме. Ей така, през просото (в случая си беше обикновен, черен път, но пък звучи добре). Ловихме пепруди, оглозгани от времето къщи, великолепието на природата и .......
Мадона е родена на Петровден и на пук на старите обичаи, не е Петя. В момента открива света. Застанала на тънките си крачета, плашейки се от всичко, което помръдва. Но с едни огромни очи, пълни с любопитство. Върти се покрай майка си, похрупва узрелите джанки. Разиграе се, после спре. С часове можеш да я гледаш и не ти омръзва. Доста време ми отне да я придумам да ми позира, после едва се разделихме.
Малко се отплеснах. До къде бяхме стигнали, до "през просото". Много ми се ще да събера снимките и на трите фотаджийки във колаж. Да погледна през трите фотоапарата едновременно. Само си представете: Трите грации в пустото селце се търкалят в магарешките тръни да уловят пеперуди и паяци. Звучи ви смешно, но пък колко е хубавоооо.
Днес съм една такава, блага и добричка. С постоянно залепена усмивка на уста и глава високо в облаците. В тези облаци:
Сега въртя опашка и гледам жално, май ще ме огрее за колажите. Така че, спирам до тук. Следващата публикация ще е обща, ми се струва (потривам доволно ръце)......
Уверявам ви, че няма нищо по разтоварващо от едно куфарче с козметика (куфарче е меко казано), хладилник пълен със студени питиета и група приятелки, които си съскат на воля. Препоръчвам тези съставки на всеки, който има нужда от релакс.
А ако уцелите и сходни хобита, щастието е пълно. Хванахме фотоапаратите и тръгнахме. Ей така, през просото (в случая си беше обикновен, черен път, но пък звучи добре). Ловихме пепруди, оглозгани от времето къщи, великолепието на природата и .......
Мадона.
.Мадона е родена на Петровден и на пук на старите обичаи, не е Петя. В момента открива света. Застанала на тънките си крачета, плашейки се от всичко, което помръдва. Но с едни огромни очи, пълни с любопитство. Върти се покрай майка си, похрупва узрелите джанки. Разиграе се, после спре. С часове можеш да я гледаш и не ти омръзва. Доста време ми отне да я придумам да ми позира, после едва се разделихме.
Това не е една от дамите, спокойно! |
Малко се отплеснах. До къде бяхме стигнали, до "през просото". Много ми се ще да събера снимките и на трите фотаджийки във колаж. Да погледна през трите фотоапарата едновременно. Само си представете: Трите грации в пустото селце се търкалят в магарешките тръни да уловят пеперуди и паяци. Звучи ви смешно, но пък колко е хубавоооо.
Днес съм една такава, блага и добричка. С постоянно залепена усмивка на уста и глава високо в облаците. В тези облаци:
Сега въртя опашка и гледам жално, май ще ме огрее за колажите. Така че, спирам до тук. Следващата публикация ще е обща, ми се струва (потривам доволно ръце)......
Няма коментари:
Публикуване на коментар